Съдържание

Шанс за научни постижения

До 14 септември се приемат заявленията за стипендии по програма „Мария Склодовска Кюри”. Дейностите по програмата са четири – мрежи за първоначално обучение, индивидуални стипендии, обмен на персонал за научно изследователска дейност и съфинансиране на регионални, национални и международни програми. Поканата за участие сега е по втората дейност – индивидуални стипендии.  Сумата за четирите дейности по „Мария Склодовска Кюри” за 7 години за целия Европейски съюз е 6,162 млрд. евро.

„Хоризонт 2020” е осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, която се управлява от Европейската комисия и е с най-големия бюджет в ЕС – 79 млрд. евро. Средствата са разпределени по три основни приоритета (високи постижения в научната област; водещи позиции в промишлеността; обществени предизвикателства), които преминават в 18 направления –  бъдещи и навлизащи технологии, космос, нанотехнологии, енергетика, здравеопазване, биоикономика, транспорт, сигурност, климат, социални науки и други. Едно от тях са дейностите по „Мария Склодовска Кюри”. Във всяка страна член на ЕС има национален координатор и национална контактна мрежа, чиято основна задача е да съдейства и насърчава потенциалните бенефициенти да участват в рамковата програма. У нас национален координатор е Министерството на образованието и науката.

За всичките 18 направления на Рамковата програма са разработени работни програми, които са 2-годишни със съответен бюджет. Възможностите за участие в сегашния конкурс са разписани в работна програма 2016-2017.  Конкурсът за индивидуални стипендии е един от всички 2108 конкурса от 2014 г. до 2017 г. по 18-те направления на „Хоризонт 2020“.

„На обявения за септември месец конкурс разчитаме на масово участие от страна учени, които са си припознали съответната научна организация, където ще отиде стипендията, за да правят своите разработки – казва Димитър Асенов, главен експерт в дирекция „Наука” на МОН. –  За наше огромно съжаление досега имаме само 2 индивидуални стипендии с организации домакини от България. От една година се работи усилено с националната контактна мрежа, за да се подобри нейната ефективност и да се оптимизира участието на България в Рамковата програма”.

По повод на поканата  за участие в конкурса за индивидуални стипендии са организирани два информационни дни за запознаване на кандидатите с условията, на които трябва да отговарят и изискванията към представените проекти. Първият информационен ден е насочен към организации, които искат да привлекат индивидуални стипендианти. Вторият – към това как отделните кандидати да разпишат проектния формуляр. Около 28% от присъстващите на втория информационен ден декларират, че ще кандидатстват за стипендия. Резултатите до момента показват, че рядко някой успява да спечели още от първия път. Във втория информационен ден участва и доц. Младен Савов от Институт по математика и информатика, БАН,  който в момента е стипендиант по  „Мария Склодовска Кюри”, за да помогне на своите колеги с практически съвети.

„Писането на проект е голям проблем и много хора не знаят как да го правят – казва Младен Савов. – Аз съм работил дълго в Англия и знам каква е помощта там за човек, който пише проект. Има строги изисквания за оформянето на проекта и отделните му части като всяка носи определен брой точки. Това е административна част, с която един учен се справя по-трудно. Според мен трябва да има хора, които да помагат на учените да си напишат проектите. Това не може да е на ниво отделен институт, би било скъпо удоволствие. Но в някаква национална  институция може да се помисли да има и такива кадри. Например в Тех Парка ще има група, която ще помага на начинаещи компании (стартъпи). По същия начин може да се помага и в писането на проекти, особено ако са свързани с бизнеса.” Доц. Савов е готов да помага на хора, чийто проекти се изпълняват в България. Според него тези, които работят в чужбина, има откъде да получат такава подкрепа.

Досега по „Мария Склодовска Кюри” са кандидатствали 280 организации, от които 34 са постигнали успех и 59 български учени са получили финансиране. От тях  14 са с индивидуални стипендии, като двама са в организации домакини от България.

Коефициентът на успеваемост за България е 13,13 % при среден за ЕС –  12,5 %.

 

Пропускат ли се възможности

Рамковата програма „Хоризонт 2020” е осма поред. България се присъединява с проекти към рамковите програми в края на 5 рамкова програма. Дотогава част от европейските страни – ЕС-15, са си сътрудничили активно в областта на науката, правили са проекти, познават се помежду си. Това е и причината от тези 79 млрд. евро за първите три години  на „Хоризонт 2020” да са усвоили приблизително 87% от бюджета. По неписано правило около 6% от този бюджет отива за страните от ЕС-13 (от Централна и Източна Европа) и около 7%  -  за трети и асоциирани страни като Норвегия, Швейцария, Израел, Япония, Южна Корея.

„Данните за българското участие до този момент показват, че 161 български организации  участват в изпълнението на 278 проекта, по които чистото финансиране е приблизително  46,5 млн. евро. Това е сумата, която за три години е успяла да привлече България по 18-те направления. Това поставя страната ни на 24 място от общо 28 държави. След нас са Литва, Латвия, Хърватска и Малта. Често се говори, поради неосведоменост, че България е назад. Но се пропуска фактът, че  страните от ЕС-13 въобще са назад – подчертава Димитър Асенов. –  Разбира се, това не означава, че резултатите ни не могат да бъдат по-високи, отколкото са сега.”

 

Източник: в. "Аз-буки"

 

 

Странична лента