Съдържание

Всяко евро по „Хоризонт 2020“, което влиза в българската наука, е важно за нашата икономика

Резултатите от българско­то участие в Рамкова програма "Хоризонт 2020" досега са 347 про­екта и привлечени 56 млн. евро. Това нарежда страната ни на 24 място от 28 държави. За да имаме по-добри резултати Ми­нистерството на образо­ванието и науката проведе мащабна информационна кампания в страната и повече от десет инфор­мационни дни с различна тематична насоченост.

„Темата във Варна, от­където започнахме ин­формационното рали, бе за т.нар. хоризонтални мерки по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ – разказва Димитър Асенов, главен експерт в дирек­ция „Наука“. – Те дават възможност на научни организации от страни­те от ЕС-13 (присъе­динили се след 2004 г., като България, Хърват­ска, Кипър, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Унгария, Полша, Румъния, Слова­кия, Словения и Малта) плюс Португалия и Люк­сембург, както и асоциира­ните страни към „Хори­зонт 2020“ (Албания, Ар­мения, Босна и Херцего­вина, Фарьорски острови, Македония, Грузия, Мол­дова, Черна гора, Сърбия, Тунис, Турция и Украйна) да бъдат координатори на проектни консорциуми. В тях старите страни членки на Европейския съюз, или ЕС-15 (Германия, Фран­ция, Великобритания, Ита­лия, Испания, Швеция, Дания и др.), могат да бъдат партньори, но не и координатори. Именно координаторите подават проектите по „Хоризонт 2020“ към Европейската комисия, получават фи­нансирането и преразпре­делят парите на останалите партньори.

Важно е да се подчер­тае, че тези хоризонтални мерки дават възможност само на гореизброените страни от ЕС-13 и асо­циираните страни да бъдат координатори на проектни консорциуми. Битката за това е много голяма, тъй като в рам­ките на „Хоризонт 2020“ – програма, чиято цел е да финансира най-добрите научни изследвания и иновации, с чисто адми­нистративни мерки се преразпределят финансо­ви ресурси и на географ­ски принцип. В периода 2014 – 2020 г. общият бюджет за т.нар. хоризон­тални мерки е 800 млн. евро“, уточнява Димитър Асенов.

„С началото на Българ­ското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. започват и разговорите за структурата и рамката на новата 9. рамкова програ­ма за научни изследвания. Нашето огромно желание е да бъде повишен общият бюджет за реализирането на хоризонталните мерки в нея. В предварителни разговори някои страни от ЕС-15 са против за­делянето на специфичен бюджет за страните от ЕС-13 с аргумента, че за тях има и структурни фондове, които подпома­гат развитието им“, под­чертава Димитър Асенов.

В края на месец ок­томври 2017 г. са одобрени и новите работни програми 2018 – 2020 г. за всичките 18 направле­ния на Рамковата програма. Общият бюджет на „Хоризонт 2020“ е 79 млрд. евро за 7 години, като досега са изпълнени две работни програми – първата е 2014 – 2015 (приблизително за 24 млрд. евро), втората – 2016 – 2017 (приблизи­телно за 25 млрд. евро). Третата работна програма – 2018 – 2020 г., раз­пределя остатъчен ресурс от 30 млрд. евро.

„Важно е да се използ­ват всички възможности и да подпомогнем бъл­гарски институции да се включат в проекти по „Хоризонт 2020“ – до­пълва Димитър Асенов. – Но това не може да се постигне, ако научните организации не се активи­зират максимално.“

Стартът на информа­ционната кампания през 2017 г. съвпада с покана за подаване на проектни предложения по хори­зонталните мерки по два от конкурсите – Twinning и ERA Chairs. До този момент такива конкурси е имало през 2015 г. Тогава от България са подадени 21 проектни предложения по Twinning, финанси­рани са две, всяко за по 1 млн. евро – на Софий­ския университет и на Техническия университет – Варна. Затова  двата информационни дни – в София и Варна, са посветени на Twinning и ERA Chairs.

Водещи лектори на ин­формационните дни бяха ръководителите на двата успешни български про­екта по Twinning, както и представител на ЕК, отговорен за популяризи­рането на горепосочените мерки в страните членки на ЕС.

„Интересът беше мно­го голям и в двата гра­да и се надявам да сме по стигнали целта си, а именно да насърчим българските организа­ции да кандидатстват по Twinning и ERA Chairs – подчертава Д и м и ­тър Асенов. – Мярка­та Twinning финансира проекти до 1 млн. евро, а ERA Chairs – до 2,5 млн. евро. Кандидатстването по тези две мерки е труд­но и сложно, но не и не­възможно. Самият факт, че каним лектори, които са минали по този път, може много да помогне на организациите.“

Трябва да се знае, че приблизително 87% от бюджета на „Хоризонт 2020“ отива за страните от ЕС-15, около 7% – за ЕС-13, и приблизително 6% – за трети асоциирани страни, като Норвегия, Швейцария, САЩ, Изра­ел, Канада, Южна Корея, които са с високо качество на научни изследвания.

„Хоризонт 2020“ е осмата поред рамкова програма. Тя насърчава колаборативни изследовател­ски проекти.

Повечето страни от ЕС-13, включително и България, започват свое­то участие едва от Пета рамкова програма на ЕС и заради това изоставане­то спрямо тези от ЕС-15 трудно може да се навакса. Те вече са изградили про­ектни консорциуми, които изпълняват съвместни про­екти още от Първа рамкова програма. Така се получава нещо като „затворен клуб“, в който трудно може да пробие български универ­ситет или научноизследо­вателска организация.

Доза оптимизъм са изпълняваните към настоящия момент 347 проекта от български организации по „Хоризонт 2020“. Те показват, че макар и да изглежда трудна, целта все пак е достижима. Защото имаме научни постижения, с които си заслужава да се гордеем, категоричен е Ди­митър Асенов. Всяко евро по „Хоризонт 2020“, което влиза в българската наука, е важно за нашата икономика.

Източник: вестник "Аз-буки"

Странична лента