Съдържание

България има голям потенциал за ИКТ проекти по Хоризонт 2020

Повече от 184 организации у нас работят в момента по проекти от рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020, като те участват в 347 проектни консорциума, а привлечените в България средства са около 56 млн. евро. Това заяви проф. Иван Димов, зам.-министър на образованието и науката, по време на информационния ден за ИКТ за наука и малки и средни предприятия. Страните от ЕС 13 (присъединилите се след 2004 г. страни от Централна и Източна Европа плюс Кипър и Малта) си разпределят едва 7% от бюджета на иновативната програма, но все пак в тази „малка“ група България успява да изпревари страни като Литва, Латвия, Хърватска и Малта, добави той.

Според него, българският бизнес е все по-успешно се включва в проектите по Хоризонт 2020 и особено в направление ИКТ. „Приносът на българският ИКТ бизнес за България е над средното европейско ниво – над 4,6% принос към БВП“, коментира проф. Димов.

Водещите три български организации, привлекли най-много средства по програма Хоризонт 2020 са СУ „Св. Кл. Охридски“, ТУ – София и компанията Онтотекст. Сред научните организации „отличници“ по Хоризонт 2020 са Институтът по механика към БАН, Институтът по ИКТ към БАН, Сдружение „Черноморски изследователски енергиен център“. В 17 проектни консорциума български организации си сътрудничат с повече от 170 научни организации по света, допълни проф. Димов.

Специално в областта на ИКТ по програма Хоризонт 2020 от България участват 11 организации в 17 проектни консорциума и привлечени средства за общо 5,3 милиона евро. Топ 3 в тази област са СУ „Св. Кл. Охридски“, Онтотекст и EnduroSat.

По време на българското председателство ще се разглеждат междинните резултати от програмата Хоризонт 2020, така че очакваме вашите препоръки, дори негативни коментари, които ще бъдат взети предвид, заяви Златина Карова, национален координатор на мрежата по Х2020 в МОН.

30 млрд. евро за новия трети период

В края на октомври миналата 2017 г. са одобрени новите работни програми за третия програмен период 2018 до 2020 г. за всички 18 направления в рамковата програма Хоризонт 2020. Общият бюджет за тях е около 30 млрд. евро, като част от конкурсите вече са отворени за проектни предложения и включването на български участници в тях ще е много трудно, заяви доц. д-р Боян Жеков, национално контактно лице за ИКТ.

Въпреки че само 10% от средствата в 18-те области са насочени директно към ИКТ, в останалите технологични сфери има поне още 10% именно за такива технологични предложения, показва бърза справка в т.нар. ръководство за свързаните с ИКТ дейности по Х2020 за 2018-2020 г. 13 конкурса са насочени предимно с Големите данни и техния анализ, но в раздела за здравеопазване има поне 3 конкурса, свързани с ИКТ в здравеопазването, коментира Жеков. Сред тях например се събират проектни предложения за претърсване на големи данни за ранно откриване на инфекциозни болести, причинени от промените в климата. Този конкурс е с бюджет 30 млн. евро и ще бъде отворен през юли тази година, а проектните предложения ще се събират до 24 април 2019 г.

„Други конкурси обаче вече са отворени и вече са създадени консорциуми, които са подготвили своите предложения. Включването в някой от тях ще е трудно, затова българските организации и фирми трябва по-активно да посещават т.нар. дни за ИКТ предложения (ICT proposers days), на които освен собственото си представяне българските организации могат да потърсят партньори, да проверят дали могат да се включат във вече създадени консорциуми и др. „В предишните подобни дни, организирани на 9 ноември в Будапеща, са се включили организации, които вече са спечелили проекти като някои НПО, Онтотекст и др. Но е добре в следващото издание през декември във Виена да участват и много други български фирми и научни звена“, добави Жеков.

Според него конкуренцията е много голяма и само в областта на решенията за намаляване на кибер рисковете в болниците и защита на данните, системите и инфраструктурата вече има 42 предварително написани проекта. Друга интересна тема е миграцията, трансформацията и управлението, като конкурсът за интеграция на мигрантите чрез ИКТ решения е много подходящ за бенефициенти от България, Гърция и Италия. „Третият програмен период се оказва най-силен за България. Надяваме се да „вдигнем“ границата на успеваемост от 3% успели проекти до поне 10%“, коментира Боян Жеков.

Базата данни с темите, сроковете, проектните предложения, вече създадените консорциуми е грамотно направена и с помощта на методи за извличане на информация от данните (data mining) българските организации могат да получат знания и да си изградят оптимална стратегия за участие в области, в които ще имат най-големи шансове за успех, посъветва проф. Димов. Според президента на Европейския съвет за научни изследвания (European Research Council) проф. Жан-Пиер Бургиньон, потенциалът на България специално в областта на ИКТ е много по-голям от успеваемостта ни при участие в проектите. „Имаме добри идеи, често и добри контакти, но понякога българските организации не могат „уцелят“ правилния партньор. Освен това често им лисва достатъчно административен и организационен капацитет“, добави той.

Затова според него, кандидатите за ИКТ проекти по Х2020 трябва да решат оптимизационна задача с ограничения, като за областите, в които имат добри шансове, да се погрижат и за доброто администриране на проектите.

 

Източник: http://computerworld.bg

Странична лента