Съдържание

Дирекция „Наука“ започна 2018 г. с нова серия информационни дни, посветени на „Хоризонт 2020“

 С първи ин­формацио­нен ден по Рамкова програма „Хоризонт 2020“ започна новата година дирекция „Наука“ в МОН. На фо­рума си дадоха среща не само представители на ака­демичните среди, но и на малкия и средния бизнес (30 на сто от участниците). И това не е случайно, теми­те на представянето бяха подготовката на проектни предложения в направле­ния „Информационни и комуникационни техноло­гии“ и „Малки и средни предприятия“.

„Само в периода 28 сеп­тември – 18 декември 2017 г. МОН проведе повече от 14 информационни дни в 7 академични града, за да популяризира възможностите за кандидатстване по Рамковата програма „Хо­ризонт 2020“. В тях взеха участие над 450 предста­вители на научни и бизнес организации. А първият за тази година информа­ционен ден съвпада и с началото на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз“, ко­ментира Димитър Асенов – главен експерт в дирек­ция „Наука“. Той изрично уточни, че направление ИКТ е на второ място по привлечени средства от нашите организации след „Сигурна, чиста и ефек­тивна енергия“, където привлечените средства са малко повече от 12 млн. евро.

„Към настоящия момент 11 български организации са част от 17 проектни консорциума в направле­ние ИКТ (един от 18-те приоритета на „Хоризонт 2020“). Привлечените средства са малко над 5 028 000 евро – коментира заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов. – Най- много средства в това направление са привлекли Софийският универси­тет „Св. Климент Охрид­ски“, „Онтотекст“ АД, ЕНДУРОСАТ АД. В тези 17 проектни консорциума българските организации си партнират с повече от 170 научни и бизнес ор­ганизации от цяла Евро­па. Това е доказателство за изграден капацитет за участие в този приорите­тен стълб на Рамковата програма“.

Случайно ли е това? Не, категоричен е проф. Димов и припомня, че в момента приносът на ИКТ към БВП на страната е 4.6%, а този показател е над средния за ЕС. Именно заради този потенциал има още какво да се желае като успева­емост в участието ни в „Хоризонт 2020“.

Най-често нашите учени влизат в консорциуми с колеги от Германия, Ис­пания, Великобритания, Италия и Франция. Това са държави, в които Бъл­гария е разпознаваема, а за щастие, те са и водещи в „Хоризонт 2020“.

До този момент Бълга­рия има 7 успешни про­ектни предложения на фаза 1 в другото направле­ние, също тема на инфор­мационния ден – „Малки и средни предприятия“. Подадените апликации са над 200. Имаме и едно българско проектно пред­ложение, одобрено на фаза 2, където финансирането е изключително сериозно – от 500 000 до 2 500 000 евро.

Често се говори, че не се представяме особено убедително в „Хоризонт 2020“. Но се пропуска фа­ктът, че страните от ЕС 13 (присъединили се след 2004 г. и това са държави­те от Централна и Източна Европа, Малта, Порту­галия, Люксембург) не се представят, като цяло, особено убедително. Кар­тината показва, че по-го­лямата част от бюджета – приблизително 87%, на „Хоризонт 2020“ отива за страните от ЕС 15 (Герма­ния, Франция, Великобри­тания, Италия, Испания, Швеция, Дания и т.н.). Около 7% са за ЕС 13 и приблизително 6% за трети асоциирани страни, сред които са Норвегия, Швейцария, САЩ, Изра­ел, Канада, Южна Корея – държави с изключително присъствие в световната наука. С други думи – рамковите програми на ЕС за наука и иновации насърчават големи корпо­ративни изследователски проекти и партньорството.

България, както и оста­налите държави от ЕС 13, се присъединява към рам­ковите програми едва от петото им издание. Така че темпото за създаване на партньорства трудно се наваксва. Западноевропейските научни организации и университети към онзи момент вече са имали зад гърба си сериозен опит в сътрудничеството при писането и печелене­то на проекти. Създали са трайни партньорски отношения. Така на практика се е получило нещо като „затворен клуб“, в който трудно биха пробили например висше училище или изследователски институт от България. И още един любопитен, но изключително важен факт, когато говорим за представянето ни в програмата. Девет генерални ди­рекции на ЕК и редица изпълнителни агенции отговарят, координират и управляват Европейската програма за наука и иновации. У нас този ангажимент е паднал на плещите на една дирекция. И въпреки всичко към момента България се изкачва нагоре по резултатност в „Хоризонт 2020“ и заема 24 място сред 28-те страни членки.

Експертите са категорични – целта да се представим максимално добре в „Хоризонт 2020“, не е чак толкова недостижима. Досега наши организации участват в 347 проектни консорциума. „Това означава привлечени мили­они евро за българската икономика“, категоричен е проф. Димов. Затова и през новата година дирекция „Наука“ предвижда серия от информационни дни – над 15. И то редом с ангажиментите към Българското председателство на ЕС и големите форуми, на които е съорганизатор, наред с предстоящата междинна оценка за представянето ни в Рамковата програма и покрай подготовката за новата, Девета рамкова програма.

 

Проф. д.т.н. Иван Димов, зам.-министър на образованието и науката:

Преди да се започне със същинската работа по писането на проект­ни предложения, добре е да се направи анализ на това къде вероятност­та за успех е по-голяма.

Тук ще припомня и мнението на президента на Европейския съвет за научни изследвания (European Research Council) проф. Жан-Пиер Бурги­ньон. Той нееднократно е казвал, че потенциалът, който България има, особено в областта на инфор­мационните и комуникационните технологии, е зна­чим. И това е предизвикателството пред нас – след като имаме такъв потенциал, да повишим успевае­мостта на участието си в „Хоризонт 2020“.

Имаме много добри идеи, не ни липсват и контактите. Но невинаги уцелваме правилния партньор, който ще допринесе за успеха на проекта. Именно затова е добре предварително да се осведомим къде шансовете за успех са по-големи. Изключително важно е и администрирането на проектите. Не ни достига административен и организационен капа­цитет. Това също е проблем. Решим ли тези про­блеми, ще имаме сериозна принадена стойност на нашето участие в „Хоризонт 2020“.

 

Как се представя България по „Хоризонт 2020“

184 организации участват в 347 проектни консорциума. Привлечени­те средства са малко над 56 млн. евро. С това страната ни заема 24 място, из­преварвайки Литва, Латвия, Хърватска и Малта.

Най-много средства по Рамковата програма за наука и иновации са привлекли СУ „Св. Климент Охридски“ – с участие в 16 проектни консорциума. На второ място е Техническият университет в София – с участие в 4 проектни консор­циума. В топ пет са още „Онтотекст“ АД – участие в 5 проектни консорциума, ЕНДУРОСАТ АД – 1 проект, „Пенсофт“ – с участие в 6 проектни консорциума.

Топ пет на българските научни орга­низации, привлекли най-много средства по „Хоризонт 2020“, се води от Инсти­тута по механика – БАН, който участва в 3 проектни консорциума. Следва го Ин­ститутът по информационни и комуни­кационни технологии – БАН, с участие в 6 проектни консорциума. Сдружение „Черноморски изследователски енер­гиен център“ участва в 6 проектни консорциума. В топ пет са още Нацио­налният център за суперкомпютърни приложения (3 консорциума) и фондация „Приложни изследвания и комуникации (7 проектни консорциума).

Лидери с участие и привлечени сред­ства сред висшите училища освен Со­фийския университет и Техническия в София са още ТУ – Варна – 2 участия, Югозападният университет „Неофит Рилски“ – 2 проектни консорциума, УНСС – 2 проектни консорциума. Лидери сред публичните организации са Фонд „Научни изследвания“ (6 проектни кон­сорциума), община Русе, община Бургас, Столична община и община Пазарджик.

 

Източник: вестник "Аз-буки"

Галерия

Странична лента