Съдържание

Конференция „Интелигентна специализация и технологичен трансфер като иновационни двигатели за регионален растеж“ София, 3-4 май 2018 г.

„Информационните технологии са сред най-бързо развиващите се индустрии в София. Те формират 5,7% от икономиката и генерират все по-голяма част от износа на България. Столичната община е първата в България, която разработи и прие Стратегия за интелигентна специализация на София. Приоритети в нея са информационните и комуникационните технологии, креативните и творческите индустрии.“ Това заяви кметът на София Йорданка Фандъкова в рамките на конференцията „Интелигентна специализация и трансфер на технологии като иновативни двигатели за регионален растеж“, организирана от Съвместния изследователски център на Европейската комисия като част от програмата на Българското председателство на Съвета на ЕС. През последните години Столичната община активно подкрепя събития, свързани с дигиталните технологии и иновациите. „През юни София отново ще бъде домакин на фестивала „Уебит“, както и на Дигиталната асамблея, в рамките на която се организира Балкански хакатон“, допълни още Фандъкова.

„Устойчиво расте делът на инвестициите в България в сектори с висока добавена стойност. Това се потвърждава и от данните на Българската агенция за инвестиции, които показват, че през 2016 и 2017 г. около 50% от всички издадени сертификати за инвестиции са във високотехнологични производства и услуги. Още по-добре започва 2018 г., като 60% от вече издадените сертификати са в такива отрасли.“ Това съобщи заместник-министърът на икономиката Александър Манолев при откриването на форума. България е в топ 50 на най-иновативните държави в света, заемайки 41-ва позиция, според класация на „Блумбърг“ за 2018 г. „Страната ни има с какво да допринесе в процеса на дигитализиране на икономиката на Европейския съюз“, подчерта той и допълни, че по иновационна динамика в класацията на Иновационния съюз от 2017 г. се нареждаме на четвъртата позиция. По думите му е важно не само да се отчитат резултатите на национално ниво, но и да се задълбочи партньорството в рамките на Европейския съюз. „ЕС винаги е бил сред лидерите в процеса по внедряване на иновации, но днес редица държави отделят огромен ресурс за насърчаване на проучванията и развойната дейност и ние трябва да направим всичко по силите си да не изоставаме от тези процеси“, каза още Александър Манолев.

Съвместният изследователски център на Европейската комисия заедно с Българското председателство ще представи като европейски приоритет платформа за обсъждане и ангажиране с иновации, базирани на място, стана ясно по време на събитието. Платформата ще бъде с акцент върху Югоизточна Европа и Западните Балкани и ще дава възможност за конструктивен диалог между институциите и бизнеса. „Крайната цел е да се даде възможност на всички региони на Европа да се възползват от интелигентната специализация, за да реализират напълно своя потенциал за технологична промяна“, поясни зам.-министър Манолев.

Според проф. Владимир Шуха, генерален директор на Съвместният изследователски център към Европейската комисия, устойчивото регионално развитие трябва да се основава на политика, изготвена на база доказателства. Съвместният изследователски център на Европейската комисия помага на властите да се възползват от местните силни страни при разработването на иновационните си стратегии, следвайки подхода за интелигентна специализация, както и трансфера на технологии и насърчаването на цифровата икономика. Няколко добри примера от целия ЕС биха могли да вдъхновят и Западните Балкани да работят за своето бъдеще.

Вицепремиерът Томислав Дончев подчерта, че най-важно е да се стимулира предприемаческият дух и затова един от основните разговори трябва да бъде за образованието. Според него Европа не може да се успокоява с историческото си наследство и самочувствието, че има заслуга за поне половината от достиженията на цивилизацията. Трябва да се предприемат стъпки за ускоряване на иновационния процес. Пазарната стойност на акциите на Силициевата долина е 3,5 трилиона долара, което е 3 пъти европейския бюджет за програмен период. Провинция Шензен в Китай изпреварва с 9 месеца всяко друго място в света по отношение на иновационния процес.

„Цифровизацията се случва с мълниеносен ритъм, но ние искаме в нейния център да са хората“, заяви еврокомисарят по цифровата икономика и общество Мария Габриел. Едно от най-големите предизвикателства са цифровите умения, които все още липсват на 169 млн. европейци. Затова трябва да се окуражава всяка инициатива – от местно, през регионално до европейско ниво, за инвестиране в хората. В рамките на новия бюджет е въплътена амбицията цифровизацията да е в полза на хората, на малките и средните предприятия. Новата програма „Цифрова Европа“ е с бюджет  9 млрд. евро и с това ясно се заявява, че днес няма държава членка, която може сама да се справи с предизвикателствата, като киберсигурността, цифровите умения за напреднали, високопроизводителните изчислителни технологии, изкуствения интелект.

Заместник-министърът на образованието и науката проф. Иван Димов, подчерта изключително важната роля на Съвместния изследователски център в контекста на формирането и осъществяването на европейските политики в областта на образованието, сигурността, енергетиката и единния пазар, като постави ключов акцент върху възможностите за сътрудничество със страните от Западните Балкани – водещ приоритет на Българското председателство на Съвета на ЕС.

„Когато говорим за единна Европа, не бива да забравяме, че Западните Балкани имат нужда от ясна европейска перспектива и свързаност както помежду им, така и с държавите-членки. Амбицията на Българското председателство е да постигне ясен план за действие с конкретни стъпки за всяка от държавите. Основната цел е да осигурим свързаност на държавите от Западните Балкани – транспортна, енергийна, образователна и цифрова“, допълни проф. Димов.

В своето изказване проф. Димов посочи няколко конкретни стъпки предприети от Министерството  на образованието и науката, с цел разширяване на  сътрудничеството със страните от Западните Балкани. „През последните десет години на база данните от Web of Science се наблюдават следните силни научни области с участието на автори от България в съавторство с учени от Сърбия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово - водещите научни области със Сърбия са в областта на природните и медицински науки; с Македония на природните и инженерни науки; с Босна и Херцеговина - в медицинските науки; с Албания - в медицинските и природни науки; с Косово – слабо сътрудничество в медицинските науки, и с Черна гора - в селскостопанските науки“, подчерта проф. Димов.

„Към настоящият момент 194 български организации изпълняват 371 проектни предложения по Рамковата програма, като получените европейски средства се равняват приблизително на 58,4 млн. евро. Общите за България и Сърбия предизвикателства, по които се изпълняват най-голям брой проекти по „Хоризонт 2020“ са в направления „ИКТ“ и „Сигурна, чиста и ефективна енергия“; с Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания и Косово водещите приоритети са в областта на „Сигурна, чиста и ефективна енергия“ и „Климат, околна среда, ресурсна ефективност и суровини“, допълни зам.-министър Димов.

Акцент беше поставен и върху сътрудничеството със страните от Западните Балкани в контекста на цифровия дневен ред. Проф. Димов, представи няколко конкретни примери за успешна работа по изключително важни проекта като GEANT (свързващ повече от 50 млн. потребители от над 10 000 институции в цяла Европа), PRACE (обединяващ суперкомпютрите в Европа), EGI, GRID и други.

Председателят на Българската академия на науките акад. Юлиан Ревалски подчерта, че  в Стратегията за интелигентна специализация на България приоритетни са 4 области – мехатроника и чисти технологии, информатика и комуникационни технологии, здравословен начина на живот, креативни и рекреативни технологии, в които страната ни разполага с много добри специалисти.

В събитието взеха участие редица политици, учени, представители на бизнеса, местната власт и на университетите. Бяха отправени конкретни препоръки към Европейската комисия с цел насърчаване на икономическото и социалното въздействие на провежданите от ЕК регионални политики.

 

Източник: в-к Аз-буки

Странична лента