Съдържание

Заплащането по „Хоризонт 2020“ става по-справедливо

Учените от Централна и Източна Европа с по-висока часова ставка и с възможност за бонус до 8 000 евро

Нови правила за заплащането на изследователите, които работят по проекти по рамкова програма „Хоризонт 2020“ прие Европейската комисия. Часовата ставка предвижда за труда си те да получават минимум колкото за работа по проект с национално финансиране в своята страна. Предвидена е възможност и за годишен бонус до 8000 евро. Измененията в типовото споразумение за отпускане на средства по Програмата ще важат със задна дата от началното й през 2014 г. – тоест те ще важат за всички изпълняващи се в момента проекти, както и за бъдещите.

Целта на промяната е да направи заплащането по проектите по-справедливо за учените най-вече от Централна и Източна Европа. С нея изследователите от 13-те държави, присъединили се впоследствие към ЕС, ще получават по-високи възнаграждения, отколкото в момента, което ще ги стимулира да участват по-активно в Програмата. Това ще бъде и мярка в подкрепа на спиране на процеса на „изтичане на мозъци“ от Изток на Запад.

До момента заплащането по „Хоризонт 2020“ се формира на база основната заплата на университетските преподаватели и учените в съответната страна. В почти всички държави те получават и допълнителни средства като бонуси – например за оценка на проекти или за публикуване на статии. При досегашната система това заплащане не се отчита и в много държави от Източна Европа се оказва, че средствата за час работа по национален проект са повече от тези по европрограмата. А конкуренцията за европейските средства е в пъти по-голяма.

Според новото по-широко определение някои от бонусите, които изследователите по-рано получаваха като допълнително възнаграждение, сега ще бъдат зачитани за част от основната им заплата – до размера, който  биха получили при работа по проект с национално финансиране. Освен да повишат мотивацията за участие в конкурсите по програмата, измененията ще допринесат и за привличане на чуждестранни специалисти. Статистиката сочи, че в страни като Полша и Румъния, да не говорим за България, където месечните заплати са едва една трета от заплащането в Германия или Франция, учените получават повече за работа по проект от националния фонд за научни изследвания, отколкото за проект от много по-престижния Европейски съвет за научни изследвания.

Неравнопоставеността се получава при въвеждането на правилата по „Хоризонт 2020“, тъй като при нейния предшественик –  7.Рамкова програма за научни изследвания, заплатите се смятат на база на общoто брутно възнаграждение на учения. Напрежението по въпроса ескалира, когато румънски евродепутати изпращат остри писма до председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В едно от тях с автор Сорин Моиша се подчертава, че правилата засилват изтичането на мозъци и понижават важността на европрограмата. „Най-добрите учени трябва да получават възнаграждения, съответстващи на тези на колегите им в другите страни. Средствата по „Хоризонт 2020“ трябва да задържат елита от специалисти в Румъния, за да допринасят за развитието на икономиката, университетите и другите научни институции. Европа трябва да подкрепя това, а не да създава пречки“, категоричен е евродепутатът. В писмата се посочва, че румънски учени със спечелени проекти се отказват от тях или се опитват да се преместят на работа в институции в Западна Европа, за да получат достойно заплащане. За промяната лобират и министрите на Унгария, България, Чехия, Словакия, Словения, Естония и Латвия. Досега, за да излязат от конфузната ситуация, в някои от тези държави изкуствено са завишавали основното заплащане на учените, за да получат те по-добро възнаграждение по европрограмата.

Възможността за получаване на бонуси до 8000 евро годишно за работа по проект по „Хоризонт 2020“ е заложено в правилата на Програмата още при подготовката на нейния старт. Целта на мярката също е намаляване на неравенството между учените от Западна и Централна и Източна Европа. Това е и начин институциите с ниско заплащане да задържат талантливите си изследователи.Заради специалните условия за отпускане на средствата са ощетени най-вече тези, които имат нисък базов доход и допълнително заплащане по проекти, финансирани от структурните и кохезионните фондове. Най-негативен е ефектът в държавите, чиято проектна работа се финансира най-вече от кохезионните фондове. Това са тези, при които брутният вътрешен продукт на глава на населението е по-малък от 90 на сто от средния за ЕС. В това число попада и България. Според Еврокомисията най-силен негативен ефект от досегашните правила на „Хоризонт 2020“ има за учените в Румъния и Полша. С новите промени се дава нова дефиниция за допълнително заплащане, което тушира проблема.

Все още не са публикувани финансови данни колко средства ще бъдат необходими за повишаването на заплащането и как ще се отрази това на бюджета на „Хоризонт 2020“.

Повече информация ще намерите в прикачения информационен документ.

Източник: в. "Аз-буки"

Свързани документи

Странична лента