Съдържание

Европейски научноизследователски инфраструктури

Изследователското оборудване може да бъде толкова сложно и скъпо, че нито един отделен научноизследователски екип — или дори държава — да не може да си позволи да го закупи, конструира или управлява самостоятелно. Примерите включват: високомощностните лазери, които се използват в разнородни научноизследователски области, включващи медицина, науки за материалите и биохимия; специализирани високотехнологични самолети; или станция за наблюдение на дъното на морето, използвана за наблюдение на изменението на климата. Това може да струва милиони евро и изисква уменията на водещите световни експерти. Финансирането от ЕС помага за набирането на ресурси за подобни широкомащабни проекти и осигурява на европейските изследователи достъп до най-актуалната, модерна инфраструктура — която прави възможни нови и вълнуващи научни изследвания.

Финансиране: 2,488 млрд. евро

http://ec.europa.eu/programmes/horizon2020/en/h2020-section/research-infrastructures-including-e-infrastructures

 

Публична консултация относно междинната оценка на „Хоризонт 2020“

Европейската Комисия организира публична консултация относно провеждането на междинна оценка, на Рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“.

Целта на откритата публична онлайн консултация е събирането на мнения и становища от учени, предприемачи и иноватори от всички видове организации, изпълнявали проекти по рамковата програма.

Регламентът за „Хоризонт 2020“ предвижда Европейската комисия да извърши междинна оценка на програмата, в срок до 31 декември 2017 г.

Очакваните резултати от междинната оценка са:

  • Работен документ който ще представи и обобщи получените доказателства, фактическите резултати и поуки за бъдещето на рамковата програма;
  • Доклад от групата на високо равнище със стратегически изводи относно бъдещето на научните изследвания и иновациите в ЕС;
  • Уведомление от страна на Европейската комисия относно ключовите резултатите от оценката, наблюденията върху доклада на Групата на високо равнище, както и изпълнението на препоръките на последващата оценка на 7-ма Рамкова програма (предшественик на „Хоризонт 2020“).

Публичната консултация ще бъде отворена до 15 януари 2017 г.

Допълнителна информация за участие в публичната консултация можете да получите на адрес:

http://ec.europa.eu/research/consultations/interim_h2020_2016/consultation_en.htm

Моля, научните институти на БАН и Селскостопанската академия, както и всички висши училища, и водещите неправителствени и бизнес организации, които вече са взели участие в изпълнението на проект/и по рамковата програма, или към настоящия момент все още продължават да изпълняват такива проекти, да изпратят своите становища и до г-жа Златина Карова – директор на дирекция „Наука“, МОН с копие до г-н Димитър Асенов – главен експерт в дирекция „Наука“ – z.karova@mon.bg и d.asenov@mon.bg

На горепосочените е-мейл адреси можете да изпращате и Вашите индивидуални становища по обявената публична консултация за провеждане на междинна оценка на „Хоризонт 2020“.

NEXT LEVEL 2017: Научен форум под патронажа на Министерство на образованието и науката

На 21 юни в София хотел Балкан беше организиран научен форум под патронажа на Министерство на образованието и науката. Организатор на събитието беше Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ), а темата „Европейска политика за научноизследователска инфраструктура и участие на България“. Зам.министър Иван Димов откри събитието като подкрепи Националната пътна карта на Република България, който е основен стратегически документ за подкрепа на науката в страната. Участие в откриващия панел взе г-н Христо Христов, Зам.директор на Постоянното представителство на Европейската Комисия в България, който очерта европейските перспективи за научните проекти в страната. Участие взе и доц. Григорий Вазов, Ректор на ВУЗФ.

Аудитория от над 50 представители на водещи консорциуми на научни инфраструктури в страната посрещна гост-лекторите в събитието. Доц. Евгени Евгениев говори за Националната пътна карта 2017-2023 г., нейната история, европейска перспектива, настоящ статус и предстоящи задачи, докато проф. Николай Денков, бивш министър на образованието и науката в периода януари-април 2017 г., постави акцент върху някои важни теми от планирането и стратегическото управление. На 26 юни, Националната пътна карта 2017-2023 г. на Република България беше приета от Съвет за интелигентен растеж, а след това беше одобрена и с Решение на Министерски съвет на 28 юни.

Следващият панел акцентира върху ролята на технологичния трансфер и добрата практика в технологичната комерсиализация. Участие взе г-н Луо Кинг, секретар по науката и технологиите в Посолство на Китай, който представи основни научно-изследователски проекти на Китай с инвестиции от стотици милиона щ.д. След това се включи д-р Ричард Смитс от Кралство Нидерландия, който разгледа ролята на технологичния трансфер, а г-н Кирил Петков от Канада направи анализ на развитието и технологичната комерсиализация на ПроВиотик АД – една от водещите иновативни фирми в България. Този панел беше модериран от г-жа Златина Карова, Директор на Дирекция „Наука“ към Министерство на образованието и науката.

В приложение е публикуван сборник от научния форум.

Странична лента